Едно много популярно изказване на Уди Алън гласи следното:



 
Много хора се прехласват по тая мисъл и може да я видите споделена от много хора във Фейсбук. Аз не бих я споделила. Защо трябва да изживяваме живота си наобратно, след като по нормалния начин е същото!? Дори, бих казала, че е по-хубаво! Ето как е:

Раждаш се и почти непрекъснато спиш. После се събуждаш у дома и всеки ден се чувстваш все по-добре и по-добре. Записват те на детска градина, защото си твърде пълен с енергия и ентусиазъм за игри, които трябва да споделиш с други връстници. Минаваш през училището, където се сдобиваш с много приятели и се научаваш да броиш и още няколко полезни неща. На първия ти работен ден, дори да не получиш златен часовник, започваш да учиш истинските уроци на живота, а след месец започваш да харчиш първата си заплата и т.н.
След 40 години работа се чувстваш толкова млад, че се впускаш с наслада в пенсионирането си. Купонясваш, пиеш, ядеш и развратничиш, защото имаш достатъчно свободно време. После, ако не отидеш в старчески дом, където е подобно на детската градина, ти довеждат да се грижиш за прекрасните ти внуци и животът ти става досущ като в детската градина - играеш, пееш и се смееш до премала. Някой ден умираш. След това прекарваш вечността в луксозни условия в присъствието на Бог! И това никога не приключва! - Живи ;)

И ако хората не са забелязали, че нормалното протичане на живота е толкова приятно, дали, ако нещата се случваха по описания от Уди Алън начин, щяха да го забележат?!

Така че, усмихнете се! 
Животът е прекрасен!

Подкрепям Вашата позиция!Усмивки и от мен!

после се сърди на другите...
Усмивки!

усмивки и от мен...

харесвам и двата варианта, но давам превес на Удито, защото при него ГАРАНТИРАНО потъваш в небитието, без да разбираш това. Вторият вариант, нормалният, е неизбежен, но не искам да съм в съзнание, да разбирам, че никога повече няма да видя слънчевия изгрев. Искам да изглупея, да се усмихвам безпричинно, но да мога да се самообслужвам до последно, да не съм в тежест никому. Не искам и почести. Излишно е. Ами ако е студено или вали пороен дъжд? Не искам и некролози. Голяма работа, че 6-те милиарда ще намалеят с една прашинка...
Извинете ме, но и Уди се е развихрил да фантазира. Нали пред Бог сме равни? Нека и аз да си кажа думата...
Поздрави! И спокойно. Усмихвам се, но съзнателно и усмивката ми е 24-каратова, когато си помисля колко добри приятели си имам в Нет-а.

Знаеш, че уважавам мнението ти и думите ти са ми ценни! А животът е хубав откъдето и да го погледнеш! Поздрави!

Усмивки!

:) Поздрави!

Животът е прекрасен, нали?!