Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2010 17:38 - Още една екскурзия - Ловеч - І част
Автор: jivi93 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5245 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 18.05.2011 17:57


Както знаете, в началото на август предприехме едно пътуване до Видин, което съм описала подробно в пътеписите "Северозападна България - І, ІІ, ІІІ и ІV част". На връщане решихме да минем не през Плевен и Бяла, а през моята любима централна България и да се насладим на още хубави картини.

Ловеч

Пристигнахме в града късно, почти в полунощ. Някога, преди около 150 години в такива часове е пристигал и дякон Левски. Тогава е нямало и следа от големите хотели, в които ние се надявахме да намерим подслон, но е имало много истински българи, при които Апостолът на свободата винаги е намирал убежище.
След като дълго бяхме пътували в тъмното, не можах да сдържа възторга си от светлините на великолепния мост на Колю Фичето и чистата улица Търговска.

Настанихме се в хотел "Ловеч", който се намира на брега на река Осъм, близо до моста на Колю Фичето.
А ето първата гледка, която видяхме сутринта:
image
Ловеч е един от градовете, които посещавам с най-голямо удоволствие и никога не ми омръзват.
Всичко ми беше интересно, като че ли го виждах за първи път. Разходките по моста на уста Колю Фичето и колоритните улички на квартал "Вароша" са едно романтично докосване до някогашна България, която съвременниците на Левски са мечтали да видят като една "чиста и свята република".
image

Този мост, построен през 1874 година, свързва новата част на града със старата. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров, а в цяла Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.
На следващата картинка е паметната плоча, която ни напомни, че в този град са се раждали велики българи не само в далечното минало, но и в наши дни:
image

А за по-младите читатели ще напиша, че първият български космонавт се казва Георги Иванов. Запомнете това име!
Както и името на този, чийто паметник се извисява на най-високото място в град Ловеч:
image

На тази снимка долу се вижда входа към църквата "Успение Богородично". Надписът на паметната плоча гласи: "В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години." Да, това е същият поп Кръстю, който се смяташе за предател на Левски, но през последните години излязоха редица материали, които доказват, че това е поредния мит в нашата история и е много жалко, че цяло столетие е петняно името на един невинен човек. 
В съседство се намира музея на Васил Левски. Влязохме в него с благоговение. Обикновено спазвам правилата и не правя снимки в музеи, но тук си позволих да снимам восъчната фигура, подарена на музея от (забележете!) Владимир Бубняк - водач на листата на ДПС за Ловешка област.
image

Фигурата е изработена в Санкт Петербург. Мисля, че не е много сполучлива. Повече ми харесват картините нарисувани от Петър Вълчев, Никола Кожухаров, Борис Ангелушев, Калина Тасева...
След музея продължихме по стълбите към паметника. Гледката, която се открива надолу към града
image

ми напомня стихотворениета на Найден Вълчев:

Над Ловеч слиза синя вечер
и сини люляци цъфтят,
и уморени стихват вече
...горите, Осъм и градът.
Небето нежно потъмнява.
Изгрява първата звезда
и сякаш с нея се явява
самият Левски над града.
Пристига той от път далечен,
безкрайни друми извървял,
върви насам, сега изсечен
от вечен камък и метал.
И люляците, като хора
накацали по всеки склон,
се свеждат тихо да му сторят
от цяло Българско поклон...

image
Кръст... Разбира се, че близо до Апостола на свободата трябва да има кръст...

Продължаваме разходката си до древната крепост, датираща от времето на римската империя.
image

През 1187 г. тук е подписан мирният договор между България и Византия, с който се признава Втората българската държава.

image

Според легендите и някои турски извори Ловеч е последната българска свободна крепост.

Отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска “огненото стадо” от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на “небесен” огън, отварят вратите. Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От тази нощ хълмът, носил името “Рижа гора” приема прозвището “Стратеш” от турското Саръ Атеш – жълт огън.
Легендата продължава с това, че последният защитник се спуска по тайния тунел и става първия хайдутин в България.

А ние от крепостта се спуснахме по живописните улички на архитектурно-историческия резерват Вароша, за който ще разкажа друг път.


Тагове:   екскурзия,   Ловеч,   още,


Гласувай:
7



1. panazea - Ех , до Ловеч не стигнахме!
28.09.2010 20:34
Браво , момиче!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivi93
Категория: Лични дневници
Прочетен: 594264
Постинги: 121
Коментари: 456
Гласове: 5519
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031