Очаквахме го с нетърпение и го гледахме с наслада!
В интерес на истината БНТ го е показвала и скоро -
един или два пъти.
Истината е, че сега и в училище
децата са доста напрегнати.
Уж все ще прилагаме игровото обучение,
ама все нещо не ни се получава.
И те горките, търсят вдъхновение в игрите,
но повече пред компютрите и по-малко навън.
Време трябва!
Време за обич и общуване с тях!
Постоянно, а не тук-там.
Нали знаем, че освен храната,
дрехите...и ДРУГОТО е важно.
Да сме истински с тях.
Да знаем какво става.
За да не се оказваме изненадани.
Времената са сложни и е трудно.
За нас, а още повече за тях.
Спорт, изкуство, различни занимания...
Да им подарим повече време.
Да го намерим, да положим старание.
В поставените въпроси се чувства болка и загриженост.
Съпричастна съм към написаното от теб.
Сърдечен поздрав!

Чудесно припомняне - с много топлина и малко тъга в сърцето! Да, онова детство вече го няма - и е нормално - дели ни почти половин век от времето на 70-те години. Но е тъжно, че децата днес са лишени от свободата и безгрижието на детските дни - те сякаш се раждат направо възрастни...
Изгледах "Таралежите се раждат без бодли" за кой ли път - с все същата наслада! Благодаря, jivi93!

Благодаря за поетичния коментар! Наистина времената са трудни и за децата и е необходимо старание от наша страна, за да им покажем истински ценности и да ги вдъхновим да живеят достойно.

Може би самите деца не чувстват, че са ощетени. Като вляза в детски магазин отрупан с хиляди играчки, си мисля колко малки варианти имаше в нашето детство, затово разчитахме повече на собствено творчество и много от играчките и съоръженията си правехме сами. А сега има какво ли не? Понякога и на мен ми се играе с тях. Улавяла съм се, че купувам някоя играчка не просто защото синът ми я иска, а защото и на мен ми се играе с нея. Но чувствам в същото време, че целият този шарен свят, лишава децата от въображението да измислят сами как да направят кола от столове, как да направят кукла от конци и т.н.