Миналия месец съпругът ми трябваше да отиде за един ден до Видин по работа. Тъй като никога не бях ходила там, реших, че това е идеален повод да си направим екскурзия из Северозападна България. Направих подробен план с карти от къде да минем, къде да спираме и какво да посетим и в ранната утрин на 7 август потеглихме. Имаше мъгла, но това не помрачи изобщо доброто ни настроение и очакванията, че дългия път си струва и ще видим чудесни картини от нашата мила Родина.
Първото място, което ни накара да спрем е язовир до Попово. Това си беше съвсем спонтанно спиране, т.е. не беше планирано, но как да не спреш пред тая Красота:

Невероятно спокойствие... Направо не ни се искаше да тръгваме, но все пак целта на пътуването ни беше друга...
Следващата ни спирка е с. Копривец. За целта на 16 км преди Бяла се отбиваме от главния път. Там има манастир и не може да пропуснем да го посетим.

Още едно тихо и спокойно място, където като че ли времето е спряло. Не видяхме никого в чистия двор и добре поддържаната зеленчукова градена, но от някакво помещение, се чуваха гласове и даваха живот на това чудно място.
Живот имаше и в ето тази икона от параклиса:

А на следващата снимка обърнете внимание на лопатката - изрисувана от грижливите ръце на някоя монахиня.

И от тук не ни се тръгваше, но трябваше да побързаме, за да сварим отворена за посещения панорамата "Плевенска епопея".
Но преди това на преден план беше град Бяла.

За мен град Бяла се асоциира с Руско-турската война - там е била главната щаб квартира на руския император Александър ІІ. Там е погребана една забележителна жена, с голямо, благородно сърце - баронеса Юлия Вревская.

Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. в гр. Лубны / Русия /. Семейството е на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотр Варпаховски . Принадлежи към елитния слой на руското общество. През 1856 г. се омъжва за барон Иполит Вревски, който умира в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) постъпва в Руската армия като доброволец . Медицинска сестра във военно-полева болница в гр. Яш, Румъния ( от 19 юни 1877 ), военните лазарети обслужващи частите при втората и третата атака на Плевен. Заболява от петнист тиф в лазарета на с. Пордим . Преместена във военната болница в гр. Бяла ( 20 ноември 1877 г.). Тук умира на 24 януари 1878 г.

Позволих си това отклонение от темата, защото мисля, че такива хора трябва да се споменават по-често. Има какво да научим от нейното благородство, безкористност, интелект и истинско християнство.
Преди да напуснем Бяла, помахваме отдалече на живописния мост на Колю Фичето - истински шедьовър на архитектурата.

Тъй като до Плевен нямаше да има други спирки, си избрах да направим една малка отбивка от 5 км до едно градче с интересното име Пордим.
Интересът ми привлече това, че в гр. Пордим е проведена първата телефонна връзка в България! Това става през 1877 по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Връзка е осъществена между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи и се надявахме да ги посетим. За съжаление, обаче, се оказа, че музеите не работят в събота и неделя. Отдавна беше превалило пладне и решихме, ако не друго, то поне да си купим някаква храна и да си починем от пътя, така че не съжаляваме за отбиването. А също и за да си спомним тук за един голям български поет, роден там.

В Плевен нямахме намерение да се разхождаме много, а да посетим само Плевенската панорама, но като се залутахме из улиците на града, се оказа, че сме отишли в съвсем противоположна посока. И така можахме да видим ето тези красоти от природен парк "Кайлъка":



В самата Плевенска панорама не сме снимали (нали сме примерни туристи) и единстваната снимка от това уникално за България (а и на Балканите) място е тази:

Благодарение на любезната екскурзоводка в музея станахме съпричастни на едни от най-паметните събития в нашата история, видяхме мястото където се е родила така мечтаната Свобода и сякаш с машина на времето се върнахме в това славно, героично време и усетихме духа му.
Хубава екскурзия, нали?... :)

Очаквайте скоро ІІ част!

:))

че пак ме "заведе" там; не се знае дали ще имам друг път такъв шанс. За Юлия Вреская си абсолютно права. Трябва да се отдава дължимото всекиму.

"Може истински да е горд,
който истински се прекланя."

Поздрави!

Nali sum ot Vidin..zaintiguva me...:)))
6te 4akam produljenieto s neturpenie...Pozdravi ot Italiq..

За Видин ще бъде ІV част. :)