из Ученическа тетрадка - моята първа стихосбирка, все още непубликувана

Отидоха си птиците… Не плаках,
когато хоризонта ги закри 
и не повярвах, че са взели лятото – 
целуваха ме слънчеви лъчи.
Южнякът със косите ми рисуваше 
и пееше на Август песента,
а бе Октомври вече… Всяка улица
си бе поръчала килим с листа. 
И аз вървях по улиците златни 
и грееха край мен като слънца
дърветата. Помислих, че е лято
и пожелах да бъде все така.
Но после заваля. Блестеше дворът ни –
дъждът го бе целувал цяла нощ.
Забързани по улиците хората 
не търсеха от капките любов.
И само аз си знаех, че е лято, 
и само аз усмихната вървях.
Отидоха си птиците. Не плаках,
защото вярвах, че ще дойдат пак.
Защото скрих във малките си длани
от топлото на августовски ден
и този дъжд на сняг, когато стане,
ще грее скришом слънцето – от мен.

@Живка Петрова 

Красива е есента в бодър стих !

Умението да запазиш лятото в себе си е благодат. Усмивки!

Тъй както катеричка работлива
под падналата в гората шума
жълъдче на есен скрива,
така и ти в шепи предвидливо
да спастриш за студена зима
скъ̀тала топлинка си тъй красиво:)

Може би защото в жълто-оранжевата есенна премяна прозира топъл спомен за лятото. Поздрави!

Да, така си е. Благодатта е в златните цветове на есента, те не ни оставят да забравим лятото.

Весело стихче. Развесели ме.