и, за жалост, пророческо.
Жал ми е за разпнатия Христос и за Левски.

Като прочетох това стихотворение за първи път, страшно много се обезкуражих. Аз си мислех, че е така от 20 години, а то се оказа от 100! Отчаях се, че България никога няма да се оправи, щом повече от 100 години е едно и също. Но после се сетих за М. Макдърмот, която казва че тираните, (бел.jivi93 т.е. лошите) не печелят нищо, "ако една земя след 500 години на робство ражда не народ от роби, а мъже като Левски". И се надявам, че и в нашето време ще се роди такъв!

*