"Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята." - Хайне

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне е един от най-значителните немски поети на ХIX век. Роден е в Дюселдорф на 13 декември 1797 година в еврейско семейство.  
Бащата на поета, Самсон Хайне, роден през 1765 г. в Хановер, се установява през 1796 г. в Дюселдорф и започва търговия с платове. Според думите на поета, главна характерна черта на неговия баща била една „безгранична жизнерадост“; „гласът му проникваше право в сърцето, като че нямаше нужда да заобикаля по пътя през ухото“. Надарен с авантюристични заложби и с красива, достолепна осанка, но лишен от особена дълбочина на интелекта, младият Самсон Хайне се оженва за хубавата и богата девойка Пейра — по-късно наречена Бети, — единствена дъщеря на видния евреин-лекар фон Гелдерн. Какво голямо влияние е упражнила майката върху сина — който бил наречен Хари и приел името Хайнрих едва при покръстването си — се вижда от неразрушимия паметник, издигнат й от него в редица дивни песни и сонети. Тя надзирава грижливо неговото възпитание и ръководи лично първото му обучение.
Подробен разказ за живота и творчеството му може да прочетете тук.


Портрет от Мориц Даниел Опенхайм (1831)

***
Рибарко мила, свойта лодка
на тоя глъхнал бряг вържи,
седни до мене и за ласки
ръце във моите сложи.

Не се плаши, а с кротка вяра
склони глава на мойта гръд;
така доверчиво в морето
нали излизаш всеки път?

В сърцето ми като в морето
бушуват яростни вълни,
ала и бисери се крият
във неговите глъбини.

ЛОРЕЛАЙ

Не зная какво означава,
Но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.

1823