Числа. А числата —
това е съдбата
на някакъв
беден чиновник.
В ръцете размерно
сметалото трака
като курдисан
часовник.
Това са шестнайсет
години, протекли
без радост,
ала и без мъка. Без мъка и радост
в живота човешки —
е нещо по-лошо от пъкъл!
Но ето веднъж
някой песен полека
подкарал
така от досада:
някаква песен
си пеел човека
как мътен
и кървав бил Вардар.
Сметалото спряло.
Сметалото млъкнало,
станало синьо
във стаята,
сякаш от здрача.
И ето, пръв път
след шестнайсет години
човекът с числата
заплакал.
из "Доклад" - Никола Йонков Вапцаров
Днес се навършват 107 години от рождението на Поета.
...Както се досещате, работя в офис. Не съм точно счетоводител, но трябва да съм на ти с числата и тяхната зависимост. В момента осъзнах, че причината никога да не съм се чуствала като тоя "беден чиновник" е поезията, с която съм закърмена от най-ранно детство. Обикнала съм я от първия момент, когато за първи път са ми прочели ето този стих:
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
От тогава обичам и морето, и пътуванията, и да гледам нощем звездите, и, колкото и невероятно да звучи -машините, техниката. "Романтиката е сега в моторите, които пеят под небето синьо."
Светът не се е променил много от тогава и често прелиствам стихосбирката на любимия си поет. Понякога ми става тъжно, понякога весело, но винаги се чувствам вдъхновена да вярвам, че най-хубавото тепърва предстои.
С неговата "Вяра" отдавна съм го наредил до Ботев. Не зная дали съм прав, но това е моето чувство.
Бъди жива и здрава, мила!
П и е р
С неговата "Вяра" отдавна съм го наредила до Ботев. Не зная дали съм прав, но това е моето чувство.
Бъди жива и здрава, мила!
П и е р
Едно от най-красивите неща в библиотеката ми е една малка книжка със скромните размери 5 см височина и 3 см ширина. Това е миниатюрно издание на стихотворението "Вяра" преведено на 27 езика. Истинско бижу! Колкото пъти го препрочитам, си представям как биха го възприели хората от всички краища на света. И всеки път осъзнавам колко е общочовешко и вечно! Мисля, че Вапцаров можем да поставим не само до Ботев, но и до най-великите световни поети.
Животът и творчеството му са едно своеобразно продължение на творчеството и делото на Ботев.
Моята миниатюрна книжка със стихотворението му "Вяра" е малко по-голяма - 8/5,5 см и е преведено на 35 езика. Това е второ допълнено издание на БАН от 1984 година.
Велик поет е и това е безспорно!
Четеш и сметалото сприра.
Сметалото млъква и става синьо и светло на не само в стаята, а и в душата.
Четеш и те обхваща " ... онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста ..."
На мен винаги ми става светло, копнежно, тъжно и песенно ...
...Той пеел, човекът ... "Това е прекрасно, нали?"
Прекрасна вечер и благодаря за напомнянето!
С неговата "Вяра" отдавна съм го наредила до Ботев. Не зная дали съм прав, но това е моето чувство.
Бъди жива и здрава, мила!
П и е р
Едно от най-красивите неща в библиотеката ми е една малка книжка със скромните размери 5 см височина и 3 см ширина. Това е миниатюрно издание на стихотворението "Вяра" преведено на 27 езика. Истинско бижу! Колкото пъти го препрочитам, си представям как биха го възприели хората от всички краища на света. И всеки път осъзнавам колко е общочовешко и вечно! Мисля, че Вапцаров можем да поставим не само до Ботев, но и до най-великите световни поети.
Споделям. И за мене Н. Вапцаров е поет от световна величина. Спомням си, преди години имаше голям скандал - някакъв японец, явно притежател на тая малка книжка с преводи на 27 езика, си преписал Вапцаровата "Вяра" и публикувал стихотворението като свое. Веднага бил разобличен - в Япония Вапцаровитет стихове са добре познати и любими.
"Новаторският, експериментален и разкрепостен дух и естетическите търсения на Вапцаровата поезия й отреждат достойно място във всички световни литератури – от Франция до Япония (Никола Георгиев)."
Поздрави!
Животът и творчеството му са едно своеобразно продължение на творчеството и делото на Ботев.
Моята миниатюрна книжка със стихотворението му "Вяра" е малко по-голяма - 8/5,5 см и е преведено на 35 езика. Това е второ допълнено издание на БАН от 1984 година.
Велик поет е и това е безспорно!
Четеш и сметалото сприра.
Сметалото млъква и става синьо и светло на не само в стаята, а и в душата.
Четеш и те обхваща " ... онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста ..."
На мен винаги ми става светло, копнежно, тъжно и песенно ...
...Той пеел, човекът ... "Това е прекрасно, нали?"
Прекрасна вечер и благодаря за напомнянето!
И аз благодаря за коментара ти. Размечтах се, наистина, но не за Фамагуста, а за едно време когато "ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя." Защото аз наистина вярвам, че е възможно.
Споделям. И за мене Н. Вапцаров е поет от световна величина. Спомням си, преди години имаше голям скандал - някакъв японец, явно притежател на тая малка книжка с преводи на 27 езика, си преписал Вапцаровата "Вяра" и публикувал стихотворението като свое. Веднага бил разобличен - в Япония Вапцаровитет стихове са добре познати и любими.
"Новаторският, експериментален и разкрепостен дух и естетическите търсения на Вапцаровата поезия й отреждат достойно място във всички световни литератури – от Франция до Япония (Никола Георгиев)."
Поздрави!
Не знаех за тази случка в Япония. Познавам чужденци, които са го чели и много го харесват. Даже мисля, че ние, българите, не му отдаваме подобаващото място и не го ценим достатъчно. Все по-рядко чувам да се говори за него. Не знам дали още се изучава в училище. Ако са го орязали от програмата, жалко за децата. Той има и детски стихове, които мисля, че трябва да се четат и в детските градини.
Мощна, завладяваща!
И много светлина,
с която стиховете му ни облъчват!
Нищо в този живот не се променя,
ако не правим и невъзможното,
за да се случва желаното.
Поздрав за постинга!