Постинг
21.09.2010 09:48 -
Разцъфналия бял кактус
Бяло цвете, моля те,
остани завинаги бяло.
Светна в стаята спомен
щом ти прекрачи прага.
И уж не си от предишното,
а те е имало сякаш.
Толкова много приличаш
на момичето, което бях някога!
Гледам сега тази приказка...
Дали не е слязла луната
и да ме радва, поникнала
в саксията до главата ми.
Не искам нощта да погълне
твоето нежно начало.
Аз ще будувам до съмване!
Цвете, моля те, остани бяло!
Една вечер братовчед ми Недялко (тогава 17-годишен) ми подари саксия с току-що цъфнал кактус - от онези, чийто цвят трае само 24 часа. Така се роди това стихотворение.
А се сетих да го публикувам тук след като видях снимките на lubara. Хубав вторник! ;)
остани завинаги бяло.
Светна в стаята спомен
щом ти прекрачи прага.
И уж не си от предишното,
а те е имало сякаш.
Толкова много приличаш
на момичето, което бях някога!
Гледам сега тази приказка...
Дали не е слязла луната
и да ме радва, поникнала
в саксията до главата ми.
Не искам нощта да погълне
твоето нежно начало.
Аз ще будувам до съмване!
Цвете, моля те, остани бяло!
Една вечер братовчед ми Недялко (тогава 17-годишен) ми подари саксия с току-що цъфнал кактус - от онези, чийто цвят трае само 24 часа. Така се роди това стихотворение.
А се сетих да го публикувам тук след като видях снимките на lubara. Хубав вторник! ;)
Търсене
За този блог
Гласове: 5521
