Постинг
14.09.2010 14:20 -
Северозападна България - пътепис, ІІІ част
Автор: jivi93
Категория: Туризъм
Прочетен: 3640 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2010 14:29
Прочетен: 3640 Коментари: 4 Гласове:
13
Последна промяна: 14.09.2010 14:29
Чипровски манастир “Св. Йоан Рилски” и Белоградчишките скали
Чипровският манастир е скътан в красивата долина на Чипровската река на около 5 км от едноименния град. Пътувахме към него с огромно любопитство, тъй като знаехме, че е съграден още в Х век.
Обичам манастирите. Там има нещо, което се усеща дори и от най-големите скептици и критици на православието. Нещо невидимо, което още с прекрачването на тези масивни двери, те кара да се замислиш. А специално тук това място е пълно с история.
Всичко това е оцеляло повече от 10 века. В летописите на обителта са отбелязани шест пожара и разрушения, след които манастирът е граден отново и отново. Стените му пазят спомени за въстанието на Константин и Фружин (1404 г.), многобройните бунтове на поробените българи през турското робство и разбира се за легендарното Чипровско въстание (1688 г.) Последните пожари са през 1808, 1829, 1837, 1876 г. като всеки път манастира е унищожаван до основи и след това изграждан отново.
Ще си позволя тук да сложа една снимка от Wikipedia:
Ето тук през вековете са приютявани хиляди патриоти и борци за свобода. В близост на това място са се сражавали Панайот Хитов и Филип Тотю.
В момента манастирът е действащ мъжки. В двора има голямо стопанство с животни, които се разхождаха свободно из двора, а хората ги снимаха. Голяма атракция за туристите са и два файтона, "паркирани" до една от сградите. И аз не пропуснах да се кача на един от тях и да попътувам с него във времето на нашата славна история.
А тази чешма е отвън пред портите на манастира:
Следващата цел на пътуването ни са прочутите Белоградчишки скали. Със съзнанието, че ни предстои среща с едно от най-големите чудеса на света продължаваме напред. И как няма, след като за каменната гора пред нас се носи следната легенда:
Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин, манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата й се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Витиния с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Витиния била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Витиния. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце …
Цялата тази красота трудно може да бъде описана. Нито пък няколко часа са достатъчни, за да й се наслади човек напълно. Обещаваме да дойдем пак... Но едно е сигурно, ще я носим в сърцето си и ще разказваме за това Чудо, сътворено от Божията ръка.
Чипровският манастир е скътан в красивата долина на Чипровската река на около 5 км от едноименния град. Пътувахме към него с огромно любопитство, тъй като знаехме, че е съграден още в Х век.
Обичам манастирите. Там има нещо, което се усеща дори и от най-големите скептици и критици на православието. Нещо невидимо, което още с прекрачването на тези масивни двери, те кара да се замислиш. А специално тук това място е пълно с история.
Всичко това е оцеляло повече от 10 века. В летописите на обителта са отбелязани шест пожара и разрушения, след които манастирът е граден отново и отново. Стените му пазят спомени за въстанието на Константин и Фружин (1404 г.), многобройните бунтове на поробените българи през турското робство и разбира се за легендарното Чипровско въстание (1688 г.) Последните пожари са през 1808, 1829, 1837, 1876 г. като всеки път манастира е унищожаван до основи и след това изграждан отново.
Ще си позволя тук да сложа една снимка от Wikipedia:
Ето тук през вековете са приютявани хиляди патриоти и борци за свобода. В близост на това място са се сражавали Панайот Хитов и Филип Тотю.
В момента манастирът е действащ мъжки. В двора има голямо стопанство с животни, които се разхождаха свободно из двора, а хората ги снимаха. Голяма атракция за туристите са и два файтона, "паркирани" до една от сградите. И аз не пропуснах да се кача на един от тях и да попътувам с него във времето на нашата славна история.
А тази чешма е отвън пред портите на манастира:
Следващата цел на пътуването ни са прочутите Белоградчишки скали. Със съзнанието, че ни предстои среща с едно от най-големите чудеса на света продължаваме напред. И как няма, след като за каменната гора пред нас се носи следната легенда:
Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин, манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата й се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Витиния с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Витиния била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Витиния. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце …
Цялата тази красота трудно може да бъде описана. Нито пък няколко часа са достатъчни, за да й се наслади човек напълно. Обещаваме да дойдем пак... Но едно е сигурно, ще я носим в сърцето си и ще разказваме за това Чудо, сътворено от Божията ръка.
Северно от Инеада, южно от съсрцето
България НЯМА да се оправи без значение ...
© С всичкия си ли е Путин?
България НЯМА да се оправи без значение ...
© С всичкия си ли е Путин?
Следващ постинг
Предишен постинг
съвсем близо до Белоградчик. Този край на България има особена магия. Влиза ти под кожата и се заселва в сърцето завинаги.
Благодаря, че сподели тази чудна разходка!
цитирайБлагодаря, че сподели тази чудна разходка!
giminibilibob написа:
съвсем близо до Белоградчик. Този край на България има особена магия. Влиза ти под кожата и се заселва в сърцето завинаги.
Благодаря, че сподели тази чудна разходка!
Благодаря, че сподели тази чудна разходка!
Завиждам ти благородно, че можеш често да посещаваш това чудно място.
Не съм виждала такива снимки досега:)))
цитирайrazkazvachka написа:
Не съм виждала такива снимки досега:)))
Хващат се от крепостта, като се качиш най-отгоре.
Търсене
За този блог
Гласове: 5521
