Постинг
16.09.2010 15:29 -
Северозападна България - пътепис, ІV част
Видин е крайната цел на нашето пътуване. Прекосихме почти цяла България от изток на запад, за да посетим този древен град с хилядолетна история. Изморени от двудневното пътуване и многото впечатления събрани по пътя, първо се настаняваме в х-л Зора, който се вижда в дъното на следващата снимка.
А в центъра на снимката е катедрален храм "Св. Димитър" - най-големият в България след столичния "Св. Александър Невски".
Тук на 6 декември 1868 година за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език.
Центърът на Видин е просторен и чист. В делничния следобед е спокойно и тихо.
Но красотата на Видин е свързана с легендата за една жена и първата ни работа е да стигнем до прочутата крепост "Баба Вида", чиито стени се издигат на брега на могъщата река Дунав.
Външинят вид на кулите е внушителен. Истински замък, какъвто съм виждала само във филмите. Сигурно такъв респект са внушавали те и на многобройните вражески войски, които са се опитвали да превземат града преди хиляди векове.
А вътре човек се чувства като истински рицар...
...или като дама на нечие рицарско сърце. :)
А зад тези врати се крият много тайни за боляри и болярки,за смели воини и герои,за славни битки.
Някога много отдавна живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери-Вида, Кула и Гъмза-разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри-Кула и Гъмза се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже,които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-голямата сестра-Вида-останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
Смелата девойка Вида все още стои на брега на Дунава, за да пази чедата на тази древна земя:
А може би просто поздравява приятелски всички, които прекосяват голямата река, за да дойдат в това кътче от рая - България.
А ето една съвременна и много красива скулптура от центъра на Видин:
Това е паметник на цар Симеон. Намира се непосредствено до училището, носещо същото име.
На края на града се издига молитвено новопостроената църква "Св. Успение Богородично".
А в центъра на снимката е катедрален храм "Св. Димитър" - най-големият в България след столичния "Св. Александър Невски".
Тук на 6 декември 1868 година за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език.
Центърът на Видин е просторен и чист. В делничния следобед е спокойно и тихо.
Но красотата на Видин е свързана с легендата за една жена и първата ни работа е да стигнем до прочутата крепост "Баба Вида", чиито стени се издигат на брега на могъщата река Дунав.
Външинят вид на кулите е внушителен. Истински замък, какъвто съм виждала само във филмите. Сигурно такъв респект са внушавали те и на многобройните вражески войски, които са се опитвали да превземат града преди хиляди векове.
А вътре човек се чувства като истински рицар...
...или като дама на нечие рицарско сърце. :)
А зад тези врати се крият много тайни за боляри и болярки,за смели воини и герои,за славни битки.
Някога много отдавна живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери-Вида, Кула и Гъмза-разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри-Кула и Гъмза се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже,които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.
Най-голямата сестра-Вида-останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.
Смелата девойка Вида все още стои на брега на Дунава, за да пази чедата на тази древна земя:
А може би просто поздравява приятелски всички, които прекосяват голямата река, за да дойдат в това кътче от рая - България.
А ето една съвременна и много красива скулптура от центъра на Видин:
Това е паметник на цар Симеон. Намира се непосредствено до училището, носещо същото име.
На края на града се издига молитвено новопостроената църква "Св. Успение Богородично".
Северно от Инеада, южно от съсрцето
© Какво се има предвид, когато казваме &...
© Може! И даже е развивала, недраги ми В...
© Какво се има предвид, когато казваме &...
© Може! И даже е развивала, недраги ми В...
1.
анонимен -
Поздравления
16.09.2010 15:59
16.09.2010 15:59
за прекрасната радходка, поднесена с красиви снимки и текст, на който могат да завидят много днешни "културоведи".
Пожелавам още много такива спонтанни екскурзии из страната ни. :)))))
цитирайПожелавам още много такива спонтанни екскурзии из страната ни. :)))))
andreshko написа:
за прекрасната радходка, поднесена с красиви снимки и текст, на който могат да завидят много днешни "културоведи".
Пожелавам още много такива спонтанни екскурзии из страната ни. :)))))
Пожелавам още много такива спонтанни екскурзии из страната ни. :)))))
Не смятам, че текста ми е нещо особено. Просто така видях нещата и го написах. А това наистина за мен беше една много интересна екскурзия. Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 5521
